Тишината, която остава след теб,
след всички твои думи неизказани,
погубва моя свят и наранява ме
като следа от огъня в душата ми.
Стъпките, останали след теб,
телата ни - като сърни съблечени,
и крясъка на пеперуден вик,
от любовта ни - миг недоизречен.
Тъгата нарисувана в очите ми,
следите от целувките по кожата,
кръвта, замръзнала след таен стих
и всичките ми многотония...
Какво е сянка след дъжда,
какво е нарисуван сняг след залеза,
защо художника във самота
оставил ни е само рамката?
Защо след хиляди луни изплакани
остава само тишина като във Ада,
защо след толкова себераздаване
аз още те обичам и желая?
© Жулиета Великова All rights reserved.
Поздравления!