Много дълго пътувах натам,
един живот едва ми стигна,
но струваше си, вече знам,
мечтата от съня си да сбъдна...
В средата на древна пустиня,
до край напрегнал сетивата,
след толкова много събития,
дойде мигът да чуя тишината.
И онзи проклетник, вятърът,
разбиращо до мене утихна,
дъх върху ми затаи и луната,
палаво, без звук им се усмихнах... ...