То
(пълнолунно)
Вглеждам се в тъмното - нищо странно не виждам,
но знам, че е там! Знам, че се движи.
Облякло е (може?), невидимка риза.
През комина, прозореца, дори през стената влиза.
Добро е сякаш, но кой го знае?
Как да го разбера, щом си трае?
Вратата на Света ни, държи!
И отваря...
Не иска (все още му тежи),
с Нас да разговаря. ...