Имаше една такава приказка –
за някаква си жена,
дето не бивало да вижда
как през нощта мъжът ù се превръщал
от грозен старец
в красив млад мъж.
Тя не се стърпявала
и когато мъжът ù заспивал,
се надвесвала
със свещта над лицето му,
за да му се любува.
Една нощ
от свещта капнало
на бузата на мъжа ù
и той се събудил.
“Как можа!
Има хора, на които държа
и които знаят повече неща за мен,
и пак не се осмеляват
да пристъпват волята ми!” – развикал се той.
И както става в приказките,
превърнал се на гарван
и застанал на прозореца.
“През девет планини в десета ще вървиш,
ще пребродиш девет земи и девет морета,
девет самуна каменен хляб ще изгризеш и
девет чифта железни обувки ще изтриеш,
ако искаш отново да ме видиш!”
И отлетял.
А клетата жена
поръчала да ù направят
железни обувки,
сложила каменни късове
наместо хляб в торбата си
и тръгнала.
И вървяла.
И вървяла.
И вървяла.
И докато вървяла, си мислела:
"Кой би могъл да иска
моят прекрасен мъж
да се превръща в старец през деня,
а аз да не мога да му се любувам
дори и когато спи?
Не си ли го е измислил самият той,
за да ме напусне?"
И в приказката
жената все пак пребродила
деветте земи и девет морета,
изтрила девет чифта железни обувки,
изгризала деветте самуна каменен хляб,
докато не намерила най-сетне своя мъж.
И магията не се развалила.
А аз не преставам да си мисля,
че не е имало никаква магия.
Той просто не бил готов
да приеме любовта.
© Павлина Гатева All rights reserved.