Изплаках вече всичките сълзи,
които Господ с името ти кръсти.
Сега като отровна змия пълзи
край мене спомен за любими пръсти.
И впива зъби в крехкия остатък
на моето сърце, по чудо живо
оставяйки последен отпечатък...
(А някога бе чувството красиво)
Изчерпах вече всичките си думи.
Дали съм днес това, което бях?
След чувствата си толкова безумни
от болката едва не полудях. ...