Мили мои запетаи, време е
да се отърва от вас,
вие - свидетели на несподелени
любови,
разриви и раздори,
създавахте напрежение
в романи и връзки,
душата ми се чувстваше щастлива
във вашия фалшив уют,
да, понякога слушахме заедно
Джими Хендрикс,
после с мен изпадахте в депресии
и тъги, но почти винаги
ме предавахте,
смеехте се зад гърба ми,
оказахте се клюкари,
светски хроникьори.
Невероятна ирония и блъф
открих във вашите действия,
бяхте шумни, блъскахте ме
към грешни пътища.
Сега е есен,
тръгвам си от един мъж,
нямам повече нужда от запетаи.
От раницата ми изпълзяват
точки с дръзки и уверени коремчета.
Сбогом, запетаи!
Приветствам точките. Алоха!
© Светла All rights reserved.