Шишко - плюшено чудо,
за мен си ти вълшебен сън.
Пак сипва се зората вън,
а аз не искам да се будя.

Скиташ се по уличките тесни,
по площада тих и чист,
слушаш часовете как отмерва
 часовник, в висините скрит.

Знайко в летни вечери дочува
тропота на градските файтони,
в спомена до гарата пътува
и вятър палав кончетата гони.

Планински въздух Готиния омагьоса,
на реката с ромона най-тих.
За теб със умиление си спомня,
за всеки пише стих след стих.

И днес, когато името си чуят,
младежки спомени нахлуват
в тях,
а те вълнуват им сърцето,
превръщат в празник
всеки летен ден.