Точно този мъж не съм го виждала
да се чуди накъде да тръгне.
Все напряко ми пресича зимите,
за да може лятото да върне.
Точно този мъж не ме е имал.
Нито аз го притежавам.
Няма обичайната зависимост.
Друго е, което ни сближава.
Точно той умее да отрича
всяко точно доказателство.
Аз ли - като първото кокиче
никна, точно като не очаква.
Точно като пролет вездесъща
пред очите му разлиствам
цялата ми извънредна същност
само, за да го обичам.
Точно в него да се влюбвам
ми е втората природа,
тоест - безнадежден случай
на любов от първи поглед.
Точно той не помъдрява
от предишните си грешки.
Само малко съжалява,
някак много по човешки.
За какво ли му прощавам!?
Искам да ми върне лятото.
Точно този мъж ми трябва,
за да бъда съвършено цяла.
© Бистра Малинова All rights reserved.
Нито аз го притежавам.
..........................
за да бъда съвършено цяла.
___________________________________
Ако това е пълнокръвно осъзнаване лирическата е стигнала до дълбочината на точни осъзнати истини.
Тази среща е много рядка Бистра...почти невъзможна, но се случва на хора, които я пожелават с цялата си душа, защото им е нужна за да дишат....но е трудно след това...много трудно.Хората са странни същества и много бързо променят истините си.Егото...и блатото са взаимносвързани понятия
Прекрасен стих!!!Дано да се случи, защото това е образа на щастието!