Стоя на пейката във парка
и погледа встрани отмествам.
През очилата тъмни наблюдавам,
сградата, която е отсреща.
Часът е десет - време за почивка.
Макар и доста отдалече...
аз виждам твоята усмивка,
а в ръка държиш красиво цвете.
Пулсът ми внезапно ускори се,
с поглед аз те галя.
И искам да съм във ума ти,
да съм твоя грижа най-голяма. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up