Точно тази любов, дето сутрин ти дърпа завивката
и ти дава импулс да погледнеш отново света,
да посрещнеш на изгрева, пълен с въпроси, усмивката,
оживява в една нереално далечна мечта.
Точно тази любов, дето вечно ти лази по нервите
и те кара да тръпнеш, и на нокти едва те държи,
вцепенява минута след час в теб духа на неверника
и отравя с невинност милиони греховни лъжи.
Точно тази любов, с неизвестност тревожна забулена,
от която сърцето прескача за кой ли път ход,
да отхвърлиш не можеш, да приемеш е битка изгубена -
пълноводна река без начало и край. И без брод. ...