(вариант 1) Точно тук съм попадала - помня ъглите на онези страшни дървета, наклонени през прозореца отворен, изстискващи от душата ми светлото. Реката на най-тъмните спомени все ме връща до тук - неусетно... и се мъча да си припомня недочути тогава, съвети. Като камък - тежат ми на шията всяка дума неказана, жестове, за които не стигна и времето и онази жадувана смелост... Не... не търся виновни - отдавна свикнах да ми е тихо и празно, а когато си мислех, че съм на края, някак се озовах при началото. Не, не искам да плащам отново - тази сметка не я ли изчистих? Твърде скъпа ми излиза цената на дребният факт, че ми липсваш. (вариант 2) Точно тук съм попадала - помня всеки жест и искрица в очите ти, звукът на приятния тембър измъкващ видения в нищото. Точно тук съм минавала - тъжно се стелят сенки на стари сълзи през гората на рани оголени спомени още изграждат стени. Точно тук съм умирала - бавно ме отрови сляпата надежда, че ще успея да стигна до края и нищо не е каквото изглежда. Точно тук съм застанала - пак без компаси или обещания, но този път не във забрава ще потъна, а във мълчание.