Тогава
... тогава се съблякох по душа,
по-скоро по останките от нея...
Съблякох се, но ти не я видя
или пък се направи на разсеяна -
решила бе... В очите ти видях,
прочетох неизбежната присъда.
И аз замесих гняв с любов. И грях
от тях изпекох, и нахраних гълъб,
а после го изпратих надалеч -
с последните трохи да стори помен
там, горе - на небесния Отец -
за нас със теб. Без с глас да му говори,
да му даде от себе си перо
и малка капка кръв вместо мастило,
да те задраска - що било - било -
от настояще, бъдеще и минало,
от страничката с моята съдба.
И го зачаках тихо... Тъй си чакам -
безсмислено съблечен по душа.
Седя и чакам да се пръсне мрака.
Дали е стигнал гълъбът до там?
Достигна ли му силата в крилата?
Аз вярвам, че е стигнал. Тъй че знам -
Той просто му е пощадил перата.
© Засегабезиме All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Изумително...
-
между земята и небето,
омесваш хляб
от глад
и чакан дъжд.
Моите комплименти!
-
Благодаря на всички за милите думи!
А относно поставянето на името ми... Как си купувате ябълки? Интересувате ли се къде е расло дървото, с какво е торено, редовно ли са подрязвани клоните? Навярно не.
Ето, аз ви предлагам своите плодове - опитайте ги! Фактът, че са ви харесали, ми е напълно достатъчен! -
Много е хубаво! Определено е стих под който трябва да си поставите името.
-
Чудно!
Поздрави! -
Хубаво много!
-
по душа.... и от душа... хареса ми
-
Понеже си без име, ти предлагам Съзаклятник, хареса ми стихотворението
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
