Тогава...

tis777 (Таня С)
10 6

Sep 27, 2011, 10:54 PM

Poetry » Other

492 0 2

Тогава...

И болката жестока ще отмине,

и любовта ще се превърне в прах,

и ние вече няма да сме същите,

а чувствата ще тънат в черен мрак.

Животът ни ще бъде жалко минало,

щастливите моменти -лош мираж,

а нашите души ще са обречени

да търсят, но да не намират бряг.

И лутащи се, страдащи, отчаяни,

ний ще копнеем за пропуснатия шанс,

за любовта, която сме подминали,

за щастието, отлетяло бързо покрай нас.

И никога покой не ще намерим,

защото злото причинили сме сами,

защото горди, непреклонни и обичащи,

не сме отстъпили пред ничии молби.

Please sign in with your account so you can comment and vote.