Не мога да си тръгна преди да съм видяла
очите на конете, които спят без сън,
вкуса на своя страх и кърпата му бяла
и сребърните мрежи на паяка отвън.
Не мога да си тръгна преди да съм разбрала,
неистинска монета в луната ли блести,
и смъртно ли е слънцето, има ли педали?
Пет ли са сезоните или са вече три?
Дори и да си тръгна, няма да забравя
молитвата за дъжд, мехлемите за рани
и мириса на тор, навярно ще остане
от гарда на онези велможи самозвани. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up