Jan 17, 2021, 10:28 AM  

Смисълът 

  Poetry » Love
1344 18 9
Не мога да си тръгна преди да съм видяла
очите на конете, които спят без сън,
вкуса на своя страх и кърпата му бяла
и сребърните мрежи на паяка отвън.
Не мога да си тръгна преди да съм разбрала,
неистинска монета в луната ли блести,
и смъртно ли е слънцето, има ли педали?
Пет ли са сезоните или са вече три?
Дори и да си тръгна, няма да забравя
молитвата за дъжд, мехлемите за рани
и мириса на тор, навярно ще остане
от гарда на онези велможи самозвани. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Random works
: ??:??