Apr 1, 2010, 2:49 PM

Тогава ела 

  Poetry » Landscape
1253 0 8
Когато умира деня безвъзвратно
и залезът бавно земята залива,
когато небето е тъй необятно
и пориви нежни във мене преливат...
Когато в поляните виждам магия,
в омая притихвам и в унес немея,
когато пчелите, във свойта стихия
кръжат над цветята и тихичко пеят...
Когато се спуска нощта и звездите
красиво проблясват с магически шепот,
и щурчова песен събужда мечтите,
и топло в душата заражда се трепет... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евдокия Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??