Feb 10, 2005, 12:31 PM

Тогава, когато 

  Poetry
1556 0 2
Хранех живота си със сълзи,
излизах нощем на срещи с луната,
спотайвах се зад сребърните вълци,
и слушах вятърна соната.
Сутрин превръщах мислите си в сажди,
и плетях от тях рибарска мрежа.
Ловях безброй илюзии и миражи,
и пусках ги в безкрайната надежда.
Вкъщи стенеха стените
от глад на спомени и детски глъч,
забравени от миналото и звездите,
пригласяха с песен за слънчевия лъч. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ами Тола All rights reserved.

Random works
: ??:??