Тогава, когато нощта се надигне,
размазала грим по клепачите,
ъглите на стаята диво ще викнат,
без дъх ще останат от плач...
Прозорците с трясък
ще счупят стъклата,
изболи очите на къщата...
Дъждът ще заплиска
на мокри талази.
Пред прага светът ще се свърши.
Неистово в дланите нокти ще впия.
В червено ще цъфне болката. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up