Тогава се намирам от изгубване
"Понякога съм трудна за намиране" Селвер
Тогава се изгубвам от очакване,
във ириса на мъртвото вълнение,
във релсите помилвани от влакове,
във някакво далечно измерение.
Тогава се зачевам от докосване,
от пърхащите ласки на ръцете ти,
от бистрото под жилавите мостове,
от някакви нечувствани движения.
Тогава се изнизвам към високото,
към стаята със звездните тавани,
към изгреви, безсъния и Господ,
към нощите, в които ще съм рана.
Тогава се прахосвам като време,
без минало и след, без настояще,
без смисъла във който ще съм себе си,
без спомен за отминали нещастия.
Тогава се намирам от изгубване,
в душата на щастливото момиченце,
във отказа изобщо за събуждане...
когато те обичам...
© Николина Милева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
С Венци!
-
Невероятна!!!
-
Прекрасна, чувствена поезия!
-
Води до пристрастяване!
-
"без минало и след, без настояще,
без смисъла във който ще съм себе си" ...
Поздрав!
-
Не знам защо, но изпитах нуждата да поплача....такъв един утешителен плач...прекрасно!
-
И на мен ми харесаха и липсата на спомен за отминали нещастия, и релсите, и идеята, и изпълнението.
-
Прочетох го още тогава, но все не ми оставаше време да напиша нещо... нещо, с което да изразя удоволствие от прочетеното... Силна поезия ни предлагаш последните месеци и явно израстване в творчески план. Благодаря!
---
"без минало и след, без настояще,
без смисъла във който ще съм себе си" ... -
Винаги лесна за разпознаване с прекрасните стихове!!
-
във релсите помилвани от влакове,
Хубаво! -
Хареса ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
