Как ме придърпваш във твойте ръце,
и нежни думи ти ми шептиш,
а колко е властно твойто лице,
гледаш ме, и като тигър ръмжиш!
А аз пак съм мила и пряма,
нима мислиш че е толкова лесно,
да не превръщаме момента във драма,
и всичко, да си кажем честно!
Искаш ме, нима мислеше че ще приема,
нима мислиш че съм толкова банална,
това е явно твоя схема,
за теб жена съм, явно идеална!
Гледаш ме, а какъв си звяр,
сякаш вече съм си твоя,
сякаш си ми господар,
и ми казва с поглед " Ти, си моя!"