Той

Той не обичаше да празнува

и винаги  на празник бе сам.

Излизаше нощем сякаш ловува,

а лицето му не излъчваше плам.

И на поредната Нова година

нашият герой е отново навън.

В дома му има хора, уют и камина,

но той не иска топлина или сън.

Не е безчувствен, даже много обича,

просто е уморен от фалшиви лица.

В ума му всеки на всеки прилича

и няма детско дори у деца.

Вече нищо истинско няма

само снегът е винаги бял.

Всичко добро е потънало в яма,

а той се чуди как още е цял.

Няма да се прибере за наздравица,

ще отвори бутилката някъде сам.

Сгушен в предстояща лапавица

превърнал душата си в храм.

31.12.2022 г.

гр. Ракитово