Светът е цветен,щур и многолик.
Светът е живот,любов и бавна смърт...
Понякога е зов за помощ;или е вик,
който гасне в предзалезния самосъд.
И се завръща в слънчевата самота,
когато лятото на любовта е на брега,
там където опазени в душата места
са пристанище на премълчана тъга.
И когато черна котка ми стори път,
опазила седем живота към смъртта:
тогава със сетен дъх моят самосъд,
ще ме заточи на Острова на любовта!