Той е всичко, което не исках, и исках във времето...
Той е Дявол и Бог. И живота ми в хаос превръща.
Разпилява ме, после засяда на бучки във гърлото.
И на болка и радост ухае... Едвам го преглъщам.
Той ме гледа с очите на всички листа по дърветата...
И възкръсва под моите пръсти на седмия ден...
В тези дълги недели гласът му със вятъра шепне,
че той никога няма да бъде отново със мен...
Той е топлото лято, което във мен се разлива,
като черното вино - компанията в зимната вечер.
Той ме лъже, че още обича ме... И съм щастлива.
До студеното утро, в което Той пак е далече. ...