Mar 7, 2010, 7:07 PM

Той, дъждът... 

  Poetry » Phylosophy
528 0 3

Той, дъждът, си вали,
нежно шушне по плочника.
Преминават трамваи,
запъхтени коли...
Плува целият град
и нехайно блести
тъй измокрен до кости.
Ти протягаш ръце,
мой герой в любовта,
да докоснеш с длани дъжда -
този сребърен цвят,
полетял от небето.
Аз се взирам във теб
със присвити очи...
Ех, да можех сега
да съм малко дете,
да запретна пола
и нагазя във локвите.
Той, дъждът, си вали...

© Галя Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??