Той е!
"Внезапно обаче се оказахме влюбени един в друг - безумно, недодялано, безсрамно, мъчително; бих добавил безнадеждно, защото лудешкият ни стремеж към взаимно притежаване би се оказал утолен само ако всеки от нас би погълнал и усвоил всяка частица от тялото и душата на другия..."
из "Лолита" - Владимир Набоков
На 18 години за пръв път те видях
и после дълги години все за тебе мечтах.
Не успяхме да срещнем веднага своите лъчи -
аз заминах да уча, ти продължи.
И ето, настъпи съдбовният ден,
в който ти ме видя, разкри се пред мен.
И имахме всичко в този свят тъй студен,
аз имах теб, ти имаше мен.
Ти за мен - пръв и единствен,
не първа за тебе аз бях,
но пък последната истинска обич,
чак до сетния час!
(и три месеца без теб...)
© Гъсеница All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Без думи... Само... една прегръдка от мен...
-
Мълчим като на тайната вечеря.
Стрелката бяга, времето изтича.
Какво ми каза? Устните трепереха,
едва чух: - Колко много те обичам...
Събудих се, като че век съм спала,
а помежду ни мили се простираха.
.................
Седя сега и всичко си припомням.
Навън вали. Под есенния ромон
се чувствувам самотна и бездомна,
загубена във този град огромен.
Това, което бе, не ще се върне.
Сърцето ми самичко се осъди.
Но как безумно бих те днес прегърнала,
да можех пак при тебе там да бъда...
Елисавета Багряна
Да, бях щастлива, Динко, бях... -
това ли било то, щастието - сложно за такива като мен, ясно за теб!
-
Вальо, Санвали, Ели, благодаря ви!
-
Тъжно Доника! Но такъв изживян Миг - той е вечен! Поздрав!
-
!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
за този земен и човечен стих,
за тези непознати, светли друми,
които аз на тебе посветих.
А знаят ли сега какви тревоги
разкъсваха те яростни въжа ?
Аз тебе те разпъвах върху огън.
Благодаря, че издържа.
Евтим Евтимов
Благодар ти, Еве! Гушкам си те и аз!