Студено е, аз цялата треперя.
Лутам се, опитвам се да те намеря.
Но теб те няма, самотата е тук,
причината за обзелия ме студ.
Твоята прегръдка би ме сгряла,
би съживила душата отмаляла.
Празнотата в стаята ме обладава,
към сън дълбок ме призовава.
Отправям се към своята постеля...
с надеждата да спра да треперя.
Понесох се във сънища безбрежни,
там стоплих се с ласките ти нежни.
Знаех, че ако се събудя, ще изчезнеш,
от прегръдките ми ще си изплъзнеш.
Исках да си с мен, не исках да се будя,
знам, че свърши ли съня, те губя.
Лъч светлина очите ми заслепи.
Около мен - ято бели птици.
Една от тях се отдели
и започна тихичко да ми шепти,
„събуди се, отвори очи.
Той е тук, Той дойде
в прегръдка да те прикове
и от от студа на самотата да те отведе…”
© Ели All rights reserved.