Трудно е,когато чувствата преливат,просто да си замълчиш!
И как лепенка на устата си да сложа
ти сърцето ми в дланта си за пореден път държиш.
Искаш ли да режеш?Да,вземай ножа и режи!
Мъката,казах някак си ще забравя!
Безразличието също.Омразата дори!
Но другата....защо тя?А какво трябва да направя?
Нейното лице ден,след ден душата ми гори!
Какво ми липсва за да бъда нея?
Гледам го,а той ми се присмива..какво ли в мен сега намира?
Уви,жестоки хора!За тях тъжна песен ще изпея.
Замислям се...малко жалко е че тя точно с него парадира.
Не я заплашвам и не я проклинам,а просто предупреждавам.
Ти не трябва да я имаш.Ти нищичко не заслужаваш.
Тя няма вина!Теб,само теб обвинявам!
Ти, АКТЬОР с душа на дявол,свикнал си единствено да нараняваш!
Бележка на автора:Искам да бъда извинена за нескопосано подбраните думи и жалките опити за рима...ето разтварям си душата пред вас,приятели.Това е писано в една безсънна нощ.Основен двигател на сътвореното бяха многото сълзи!
© Веселина Костадинова All rights reserved.