Той летеше...

May 25, 2008, 1:49 AM

Poetry

669 0 3

Той летеше над сухите слънчогледи,
есенен,
сам,
последният щъркел на лятото.
Линия между небе и земя,
суха лятна умора между сиви пера,
тъжна малка прашинка живот.
Ненавременен - свещ през деня.
Непонятен.
Пред очите ми - мах от крило,
а в душата ми - болка...
Знам, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Той летеше...

Want to read more?

Random works