Той идва през юли и ужасно напомня море:
със обветрени длани и напукани устни солени,
с разярени вълни – исполини с изопнати рамене
и с утринни па́ри от водорасли зелени.
Той усеща, подобно на риба, как брегът го влече,
а силата, кипнала в него, не противодейства.
И в несъществуващите му почервенели хриле
кислородът се губи, както се губи надежда.
Гласът му стихиен глъхне в черупки от миди,
отслабва и става човешки, и мек като ром.
И завлича към дъното всички спасителни мисли -
няма кой да ме спре да потъна в гласа му. А той, ...