Той стоеше самотен на пясъка
и се вслушваше в късния вятър,
той крадеше нощта във душата си
и превръщаше в пепел луната.
Той отдавна не помнеше изгрева,
който някога срещна за малко,
във очите му сенки застинали,
от години невидимо спяха.
Той я виждаше - беше навсякъде.
Във морето, в дъжда, който падаше,
тя събираше в шепи остатъци,
от мечтите му - тука оставени. ...