Той ме кара да се чувствам желана,
Но доста често съм неразбрана.
Наранява ме и дори не осъзнава,
Че ме боли, не съм от стомана.
Няма измъкване, сякаш съм в плен.
За жалост, така е всеки ден.
Понякога е много луд,
Но го обичам – нищо, че е груб.
Ревнува ме от въздуха дори,
Сякаш не знае, че сърцето ми за него гори.
Разплаква ме и после изтрива сълзите,
Гледа ме красиво, блещукат очите. ...