Като глътка вода без която не мога,
аз те търсех в своя живот!
Като топлият пламък на зимният огън
ме привлече, ти, моя любов!
Без да знам, че теб те е имало
скитах тъжна, с вързопче в ръка,
с мен вървеше и моето минало -
за утеха, или за беда!
Уморена от дълги пътеки,
с наранени до болка нозе,
най-накрая разбрах, че те има,
бил си близо до мойто сърце!