Dec 7, 2010, 10:31 AM
Толкова си близо...
Толкова си близо, а си тъй далечен,
във времето преплел душа и чар.
Изстрадано красив, но истински обречен
да носиш в длани приказно любовен дар.
Към спомена възвръщам се с надежда
да пия с шепи от извор на страстта.
Мечтаната надежда ме отвежда
да чезне мойто бъдеще във самота.
във времето преплел душа и чар.
Изстрадано красив, но истински обречен
да носиш в длани приказно любовен дар.
Към спомена възвръщам се с надежда
да пия с шепи от извор на страстта.
Мечтаната надежда ме отвежда
да чезне мойто бъдеще във самота.
© Събина Стефанова All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
