Nov 28, 2010, 4:16 PM

Топи се есенното злато 

  Poetry » Phylosophy
774 0 7

Топи се есенното злато

в жарта на гаснещото слънце.

И ново чувство непознато

пониква в мене като зрънце.

 

Очи затварям – есенното злато

докосвам  като спомен жив.

Сърцето става по–богато,

мечти трептят във залеза красив.

 

Разбирам мъдрото послание:

Живей! Минутата е ценна!

И забрави ненужното страдание,

че няма красота нетленна!

 

Живей! Но не със броеницата

на кратките си земни дни.

Хвани живота за десницата!
Партньор достоен му бъди!

 

След теб житейската пътека

следите  ти ще съхрани.

Живее в спомени човекът,

когато в друг се прероди.


© Генка Богданова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Така е, скъпи приятели,добре е да осъзнаем и приемем спокойно житейските истини.За съжаление понякога твърде късно се вслушваме в мъдростта на природата и разбираме нейните послания.Благодаря ви за отзивчивостта!
  • Прекрасно е!
  • докоснаха ме, думите ти, Генка...
    сърдечен поздрав за хубавия стих.
  • С поздрав, Генка!
  • Есенно златно - прекрасно! Поздрав!
  • Страхотен стих, Жени!
    Стойностно и мъдро послание ни изпращаш!
  • Това е смисъла...макар че не всички достигат до него!
Random works
: ??:??