Топи се есенното злато
в жарта на гаснещото слънце.
И ново чувство непознато
пониква в мене като зрънце.
Очи затварям – есенното злато
докосвам като спомен жив.
Сърцето става по–богато,
мечти трептят във залеза красив.
Разбирам мъдрото послание:
Живей! Минутата е ценна!
И забрави ненужното страдание,
че няма красота нетленна! ...