Каквото е имало, няма го вече,
на всяко начало, идва му края.
Има ли по-хубаво в юнската вечер,
от една топла дума, кажи ми, не зная.
Нека вали, дори да не спира,
и сам, през прозореца ще гледам навън.
Капката дъжд поне ме разбира,
ще измие тъгата, да съм чист преди сън.
А радостта ще споделям с юнската вечер,
залезът топлата дума изрича.
Вярвам, че с дъжда, и тъгата изтече,
а тук, до мен е, който ме обича. ...