Топлина
Много тъжна ми звучиш... И глухо,
по скапания телефон.
Преглъщам. Гърлото ми - сухо.
Сърцето ми е Стон.
Протягам си ръцете - да те видя.
Докосвам плахо спомена. Унесен.
Не искам много. Само да си жива.
Жарава ли си ти? Или си песен,
та сгряваш - светла и щастлива -
единствената ми, самотна есен...
1 Юни 2002, Ломбо Есте.