В днешно време - обстоятелства много.

Явления, които съпътстват нашия живот.

Но има едно, що държи внимание строго,

сравнено е от мнозина с Всемирния потоп.

Няма година откак ни удари,

а разклати ни из основи... Като трус!

За много душици, знаем, попари...

Символ на власт, а всъщност вирус.

И събуди разни мъченици,

плъзнали в домашен уют,

заредиха се килери, хладилници,

медици-стажанти направиха дебют.

Паника обхвана големия град,

смут дълбок в човешката душа.

Не допусна в дома си братът брат,

целувката бе сравнена с болестта.

А на село, ето, цари тишина,

чуват се само отмерени стъпки,

върволица от хора със скрити лица,

катафалка дрънчи по разни дупки.

*

Защо се страхуваме?

Болести винаги ще има,

нещастията не се броят!

Контрол над нас никой няма,

уви, собствените ни мисли,

които се роят.

Така ли ще продължава?

Смъртността расте,

душици страдат от страх,

бабичка пред телевизор нокти гризе,

по масата ѝ чинии събират прах.

А смехът къде се дяна?

Къде е топлината, разтапяща лед?

Къде е онази капчица мед,

плавно разляна,

в чая на любим човек?

*

Затуй у време гнусно, болнаво,

облечено във вопли,

нуждаем се от нещо хубаво и харно,

хе така, да ни стопли!

А Декември чукна календара,

дойде с мъгла и порои,

и докато от чайника излиза пара

ще Ви река: Вие сте герои!

Този стих е за Вас,

които се трудите неуморно!

А този ред за Вас,

които обичате свободно!

Поглед дръжте винаги високо

и нека волята Ви идва от дълбоко!

*

Навремето дядо ми каза,

че силен е този,

който е падал поне веднъж!

И с всяка сълза, която отрони,

изправил се многократно,

става могъщ!

Страхът държи като в мрежа,

смразява сърцето,

ограничава действия волеви.

Затова, заредени с надежда,

наддайте празничния вик!

Нека аз съм Вашата прежда,

която стопля крака в терлик.

*

Може и въздушно

на някой да се стори...

И все пак, великодушно,

нека си повтори:

Нищо не ще ни събори!