Anita765 (Ани Монева)
296 11763
Nov 20, 2008, 10:00 AM

Топлината само вземи 

  Poetry » Other
840 0 24

 

Изхвърлих страха от очите си.

Отдавна спрях да сънувам звезди.

Загърбих следите в пътеките,

знам как ехото от шепота боли.

 

Събирам в шепите дъжд избуял,

сякаш събирам само кръвта ти.

Кога и след какво си ти оцелял -

не питам. Давам само смеха си,

 

лъча, който все нося в зениците

и водопада от думи в стиха ми,

небето ми, вкупом със птиците.

Името? Някъде там да остане.

 

Имена преминават в  годините

и крадат нашите мигове кратки.

Оставих по пръстите синьото -

дирите техни само в тетрадки.

 

Наредените думи понякога болка,

понякога слънце, копнеж и мечти.

Ти също не питай как, кога, колко.

Топлината само от тях си вземи.

© Ани Монева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??