Премръзнали са ми ръцете, вкочанени.
Не мога пръстите да свия, да ги стопля.
До мене кацат птици и не приютени
отлитат, а аз не мога дори да ги погаля.
С очите си ги викам... те се завръщат.
В зениците ми, на топло се прибират.
Крилата си разперени ми подаряват
и песни за любов във утрото ми шепнат.
Отлитам с тях със волността на вятъра,
понесла във очите си мечтанията сини.
Сред облаци жадувани намирам отговора
на натежалите във погледа ми истини. ...