С топли лъчи обгрижва ме морето,
те са като нежно ехо -
златисти като жълта пелена и
мокри като сутрешна роса.
Толкова красиво е морето пак,
осветява с красотата си целия град.
Фина и по-крехка дори от перце
чувствам се, когато застана пред великото море.
Но дори когато ме духат пролетните ветрове,
не се цупя, нито сърдя, а се усмихвам
широко на цялото море.
Обръщам се засмяна,
вдишала от морския въздух по много,
крача по пясъка отново и отново.
Оприличават ме на червен мак,
а слънцето усмихва ми се срамежливо
и ме вика да озаряваме морето пак и пак.
© Ани All rights reserved.