Слънце южно лицето ми грее
и ме гали със жарки лъчи,
извор топъл благата си лее,
ден след ден - все хубави дни.
Светлосин пред мен е простора,
пълен с много цветя и мечти
и усмивки на толкова хора,
с грейнали от обич очи.
По земята ни древна и свята
леко стъпвам със боси нозе
и понасят ме те към водата –
Извор топъл на мойто сърце.
Вярвам смело, че утре ще има
за децата ни синьо небе,
а от топлият извор ще блика
сила жива да бъдем добре.
И ручи благодат от недрата й,
Боже, тази Земя тук е жива!
Влива сила и младост в телата ни,
а сърцата от обич преливат.
© Ивана Бойчева All rights reserved.