Излизам на арената. Тълпа
неистово отвред ме аплодира!
Пристъпвам гордо, махвам със ръка...
Бикът се втурва разярен, но... спира!
Стоя. Не трепвам. Вдигам с две ръце
пред погледа му мантия червена.
А бие в мен горещото сърце
с импулсите на цялата вселена!
Приятелю, дали ще те сразя,
или пък ти с копита ще ме смажеш?!
Връхлиташ ме... и с острите рога
опитваш се плътта ми да размажеш! ...