Nov 12, 2017, 2:03 PM

Тореадор(ка) 

  Poetry
428 1 3

Тя беше като плащ тореадорски.
Жена в червено е жена мечта.
Различни бяха мненията хорски,
видели я да припка под дъжда.

 

Един усетил, че жарта изстива,
друг си представял, как вода гори.
А тя била красива и щастлива
от мокрите въпроси и очи.

 

Жена - магия, гони ветровете,
развявайки червеният си плащ.
И разярени бяха страховете,
а страстите заставаха на страж.

 

А тя спокойно, сякаш е сърничка,
по пътя си реална, но сама,
вървеше забелязвана от всички
и през въздишките "Каква жена!".

 

Небето пожела да е в червено,
реката сякаш почна да кипи.
Премина през мечтите ни, знамение
създадено за мъжките очи.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??