Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
Mar 31, 2014, 12:45 AM  

Тост 

  Poetry » Other
677 0 10
Какво ми носи пролетта, освен
примамливата щедрост на простора?! 
За да остана млад и вдъхновен,
аз вчерашните грешки ще повторя.
 
Навярно със простреляно крило
в полето птица диря ще бележи...
да ми напомня, и в добро, и в зло,
че не е важен пътят, а летежът.
 
Светът е болен. Или твърде стар
за бедния Идалго да говори.
Но с бели чехли като санитар  
снегът премина в полунощ през двора.
 
Ще постоя превит като въпрос
над чужда горест, болчица неука,
повдигнал първи пролетния тост
със звънкавата чаша на капчука.

 

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??