ТОСТ
Захвърляме на прага семейни теми.
Жадуваме с очи да се изпием.
Събличаме се, можем ли да спрем?
Оставаме я любовната магия.
Сега стихии някъде ни носят.
Забравили пари, деца и къщи,
от любов за жадни чаши просим,
загубили посоките за връщане...
© Мимо Николов All rights reserved.