Отварям мазето, а там са разхвърляни кости
от предишните, недозабравените животи,
покрити със плесен и прах, като стара кутия,
която пази тайните на момичешкото ми минало.
Макар че на своето детство и младостта си тъжна,
аз гледах като на пречка, ненужен порок,
от който искам о време да се измъкна,
да бъда свободна за целия свой живот,
когато отварям вратата със панти ръждиви
и скърца, докато ме пуска в подземния свят,
все още детето, момичето, в мене е живо,
като наследница на плодородна земя… ...