ТОВА БЯХ АЗ
... по своя друм животът си минава
и аз – додето още съм отсам,
се питам кой съм в уличната врява? –
и отговора си добре го знам,
без мен летят Вълшебните килими
и – уж, съм светло Божие дете,
търкалям се – едно кълбо от рими,
макар че рими никой не чете,
дойдох случайно – гостенин за кратко,
комуто Господ стелна да преспи,
ще си изчезна някой ден – след татко, ...