Любовно ми е. Светло, синьо, нежно...
По кожата ми лази пролетта,
погалва ме със вятърна небрежност –
подлъгвам се в ищаха да цъфтя...
Подлъгвам се да искам да обичам –
на макс, на екс – със порива на луд...
И ставам беззащитна – точен прицел,
отстреляйте зова ми недочут.
Отстреляйте, но първо ме дочуйте:
Сега, когато лумва пролетта,
обувките окаляни събуйте
и пристъпете смело в любовта! ...