Небето пак е в траур в моя сън -
Земята се сбогува с ято птици!
Сред пепелта и вятъра навън
прииждат лави с огнени езици!
И под краката ни бунището гори.
Сред огъня припламват пеперуди.
Светулките хвърчат като искри,
хлебарки се сношават като луди!
А сред поляните сгурията пълзи.
Цветята стават спомен и фосИли*.
И няма кой - гнездата да спаси -
Поетите са... с вили и могили! ...