Nov 30, 2012, 2:02 PM

Това е старостта 

  Poetry » Other
420 0 2

Стовари се един проблем при мене!
И с него трябва да троша глава.
От него взе душата ми да стене:
понякога забравям имена!

Изглежда е при мене старостта ми!
Аз трябва да я срещна на крака!
Годините човек не ще измами,
а трябва да им подаде ръка...

Другар съм ти и името ти зная.
И се потупваме по рамена...
Но щом за миг в играта те оставя,
понякога оставаш празнина...

Това е гадна старческа промяна,
тъй както е нелепа старостта...
И аз ли в лапите ù ще остана?!
Туй не е нещо ново за света!

Проблемът е във "чарка" ми износен,
докато съм се гонил със света...
Не си останах аз младежа росен,
а трябва днес боклуци да смета.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Красива изповед!Годините текат,но не пропилените,а сбъднатите,изживените,тези с красивите спомени остават...
  • Годините човек не ще измами,
    а трябва да им подаде ръка...
Random works
: ??:??