Безсилна съм, когато ме наказваш
с мълчание и глуха тишина,
от теб, когато се нуждая, а си тръгваш -
да зъзна нежелана във студа.
Убива ме ужасната ти липса,
разтапям се и давя във дъжда -
измъчена от парещата мисъл
дали ще ме желаеш сутринта.
изгубвам се във буря от загадки,
в съмнения, крещяща самота,
дали наистина съм аз за тебе -
това което търсил си и си мечтал?
26.01.2007 На Никола :*
© София Ленова All rights reserved.